празник на бе(уквите

Загадките на КумранСъставил и превел: Рафаел Нуделман Неотдавна по израелската телевизия се появи интервю с Изахар Хиршфелд, професор в Еврейският университет в Ерусалим. То беше посветено на излизащата негова нова книга, посветена на разкопките в Кумран и т.н Свитъци от Мъртво море.Книгата на професор Хиршфелд, се казва в анотацията, променя коренно всички предишни представи на историците за КумранЗа да се разбере смисъла на коренната промяна, достатъчно е да се припомнят основните факти.Става дума за самият Кумран, селище близо до Мъртво море, на половината път между Йерихон и Ейн Геди, в пещерите около което в средата на миналия век бяха намерени знаменитите ръкописи и фрагменти, написани(частично на иврит, частично на арамейски) в периода от ¶¶ век пр.н.е. до ¶ век сл.н.е и съдържащи наистина безценен материал за разбиране на юдаизма от това време и зараждащото се тогава христианство. Те така и се наричат Свитъците от Мъртво море или Кумранските ръкописи.Ясно е че такава находка не може да не развълнува научния свят и тя го развълнува така, че вълните не утихват и до ден днешен. Книгата на професор Хирщфелд е още едно такова подтвърждение.Друго подтвърждение на това могат да бъдат споровете, избухнали около публикуваните статии на израелските археолози Ицхак Маген и Ювал Пелег, в които те направиха отчет за своите десетгодишни разкопки в същия този Кумран.На широкия читател тези кумрански сензации едва ли са известни, затова ще бъде интересно да разкажем за тях.Историята на откриването, събирането, публикуването и анализа на Свитъците изобилстват не само с поразителни научни открития, но и с живописни детайли от наистина приключенски жанр.Достатъчно е да се припомни, как първо и съвсем случайно тези свитъци ги е намерил арабски пастир, как бедуините са ги продавали на историците ЂЂЂна сантиметриЂЂЂ, как израелските специалисти чрез верига от поставени лица са изкупували тези библейски документи по пазарите на Йордания, как тайно са се изнасяли тези скъпоценни документи от Палестина, как са се реставрирали и слепвали парченце по парченце. За това има изписани книги, които могат да запълнят една прилична библиотека. Ние тук ще говорим не за приключенската и не дори толкова за научната, колкото за скандалната страна на цялата тази история. Дори дважди скандална, защото не стига, че значителна част от тези събирани с такъв труд документи дълги десетилетия са се укривали от очите на специалистите-историци, но и събрания в Кумран археологически материал и досега е недостъпен!Първите свитъци и фрагменти са открити още 1947г-1956г. Тяхното значение веднага е било осъзнато и още през 1953г е създаден международен комитет за тяхното издаване. Десет години по-късно голяма част е издадена като седемтомно оксфордско издание под заглавие ЂЂЂОткритие в Йудейската пустиняЂЂЂ, но в частни ръце остават още няколко хиляди фрагмента, представляващи откъси от примерно 100 ръкописа и изведнъж тяхната публикация била прекъсната, като достъп до тях имали ограничен брой хора-около 20 души. Тези хора дълги годинипубликували части от ръкописите , понякога без задълбочен анализ. Всякакви призиви да се прекрати тази срамна практика оставали без последствие до началото на 1990г.След това радетелите за общодостъпност на публикациите предприели безпрецедентна стъпка. Хершел Шанкс, издател на важния библеисторически журнал ЂЂЂBiblical Archeology ReviewЂЂЂ(BAR), по някакъв начин е успял да се снабди с фотокопия на неопубликуваните фрагменти и с помоща на калифорнийските професори Р.Айземан и Д. Робинсон самоволно ги публикувал в двутомника ЂЂЂФаксимилно издание на Свитъците от Мъртво мореЂЂЂ, правейки ги достъпни за широката публика.Но с това работата не свършва. В своето издание Шанкс включва и някакъв фрагмент от свитъците под каталожен номер 4QMMT, който навремето е бил реставриран от професора от Еврейският университет в Ерусалим Елишай Кимрон.Обаче Кимрон не само е реставрирал този текст, но и е запълнил, опирайки се на своите познания многочислените пропуски в него, проанализирал го и доказал, че той хвърля светлина върху важният въпрос за авторите на Свитъците от Мъртво море и тяхното отношение към свещенослужителите от тогавашния(Втори) Ерусалимски Храм. Резултатите от своята работа той написал в статия, закрита за широката публика и когато излязъл двутомника с неговия труд, той се обърнал към съда за защита на интелектуалната собственост.С археологическите находки нещата стоели по същия начин. В 1951г французкият Библейски институт изпратил известният оп това време учен-археолог, доминиканският свещеник Ролан де Во на разкопки в Кумран , но голяма част от предметите, открити при разкопките и досега са недостъпни за свободен научен анализ, техните описания не са опубликувани и на специалистите им се налага да се обосновават на безапелационните разсъждения на самия де Во. В резултат важният въпрос:какво представлява древният Кумран и досега няма еднозначен отговор. А междудругото този въпрос е тясно свързан с въпроса: кой е бил автора на Кумранските ръкописи, а това пък от своя страна с въпроса: какво е мястото на тези материали в историята на йеудаизма и християнството.Да се опитаме да разплетем тази история-да започнем от края-значението на Кумранските ръкописи.Още първите свитъци, намерени в пещерите около Кумран в края на четиридесетте години, удивили историците със своето съдържание! Освен две копия на книгата на пророка Исай и няколко неизвестни по-рано версии на книгата Битие и книгата Псалми, тук били открити и документи с ритуален характер, прочетени най-напред от групата на Бъроуз и наречени ЂЂЂУстав на общинатаЂЂЂ. Те наистина описвали правилата на поведение на членовете на някаква религиозна община, при това съществено различаваща се от тогавашните еврейски общини и същевременно предхождащапо принцип и общините от ранното христианство така, както те са изложени в Новия Завет.Известният израелски историк Сукеник първи, още в 1953г изказал предположение, че кумранската община е била съставена от есеи-неголяма секта в тогавашния йеудаизъм, известна по описанията на Йосиф Флавий, Филон Александрийски и Плиний Старши. Ако се вярва на Флавий, общината е наброявавла не повече от 4000 души в целия тогавашен Израел, била е разпръсната по цялата страна и се е отличавала с рязко критично отношение към тогавашните ръководители на Храма, подчертан стремеж към монашески аскетизъм и чистота и задълбочен интерес към тайнету на Тората(Битието) Плиний, за разлика от Флавий съобщава, че есеите живеят основно на Западният бряг на Мъртво море, недалеко то Ейн Геди(извор с питейна вода). Кумран се намира именно там, както го е описал Плиний, а ръкописите, намерени наоколо давали основание да се мисли, че са написани от есеите. Това предположил и проф Сукеник-че Кумран е духовен и физически център на есеите. Не е учудващо, че де Во е дошъл на разкопки в Кумран с убеждението да открие манастир на есеите! Затова и той в своите археологически находки е обяснил всичко в този дух игнорирайки и оставяйки в сянка всичко, което не съответствало на неговото убеждение.Така с лека ръка у Сукеник, де Во и други авторитетни изследователи се утвърдило мнението, че Кумран е центтрално есейско селище и кумранските ръкописи са част от библиотеката на това селище, а тъй като някои от кумранските ръкописи съдържали подобие на раннохристианските идеи, то бързо есеите били обявени за преки предшественици на първите христиани. Тази мисъл, във вид на хипотеза е изказана за първи път от литературоведа Едмонд Уилсон в 1955г. В книгата ЂЂЂСвитъците от Мъртво мореЂЂЂ, по-късно станало почти каноническаи сега в Британската енциклопедия може да се прочете, че свитъците се ЂЂЂявяват част от библиотеката, , принадлежаща на еврейска религиозна секта(есеи), която е съществувала в Кумран от средата ня ¶¶ век пр.н.е до 68г, т.е до превземането на Ерусалим от римляните и разрушаването на Втория Храм.Аналогично в каталога на изложбата ЂЂЂСъкровищата на Святата земяЂЂЂ в американският Метрополитен музей е казано, че Кумран е бил ЂЂЂцентър на еврейска секта, където са се пишели и използвали тези текстовеЂЂЂ. И ако вие отидете сега в Кумран, то първото, което ще ви посрещне преди екскурзията из развалините е кратък встъпителен филм, в който артисти, облечени като древни евреи разказват как са пристигнали в Кумран , ЂЂЂв търсене на чист и безгрешен животЂЂЂ, как са създали тук сектата Яхад(Единство), как са размишлявали върху тайните на Тората(Битието), как собственоръчно са писали за последната схватка между синовете на Светлината и синовете на Мрака и как един от тях, някой си Йоан, тръгнал с есейски проповеди всред хората, бил осъден от цар Ирод(не е ли това Йоан Кръстител?) А след това ще ви поведат из разкопките. Около ниска каменна кула, (съборила се наверно преди век), стари помещения и постройки, акведукт, довеждащ водата от близкият поток(вада), събиращ дъждовната през зимата и пролетта стичаща се към Мъртво море, големи цистерни за нейното събиране, , стъпала, водещи към басейна за ритуално пречистване, малки стаички, огромна зала(салон), а ето и дългото правоъгълно помещение, край което на земята е поставена табелка: ЂЂЂСтая на автораЂЂЂзнаменитата стая на пишещите или ЂЂЂСкрипториумЂЂЂ, както я е нарекъл де Во, намерил там няколко бронзови мастилници, столове и маси, окончателно убедили го в това, че това е било място за съчиняване и писане на Кумранските свитъци. Гледайки филма и запомняйки всички надписи по табелките, вие ще напуснете Кумран със същото убеждение като де Во и въобще няма да ви мине през главата, че това е само една от версиите, която е приета от учените, изследващи загадките на Кумран!Защото от вас грижливо са скрили многобройните противоречия с които изобилства това каноническо обяснение! Хайде да разгледаме и другите обяснения. През 1997г Ешел и Кросс намерили до стените на Кумран глинено черепче(парче от глинен съд) с древен надпис. В този надпис те открили думата ЂЂЂяхадЂЂЂ(заедно-ивр.) ЂЂЂтова което се споменава в Кумранските ръкописи като самоназвание на сектата. Тази находка била обявена в статия и в каталога на Музея на Ерусалим като първо доказателство и пряко подтвърждение на това, че Кумран е било център на есейската секта. Черепчето обиколило света, за да стигне до Кумранската изложба в Чикаго през 2001г, където се получил конфуз, тъй като 4 години преди това проф. Норман Голб, възглавяващ катедрата по еврейска история и цивилизация на името на Давид Розенбергер при Чикагския университет посветил на това черепче статия, доказвайки, че прочита на надписа и приемането му като доказателство е напълно неоснователен.Но това не е единственото противоречие-при разкопките в Кумран е намерено гробище в което са погребани повече от хиляда души, твърде много за уединен манастир. Още по-странното е, че половината от погребаните са били жени, което никак не се връзва с аскетичният живот на есеите. Или пък 30 филактерии или тфилини(кожени кутийки, които религиозните евреи привързват на челото и на лявата си ръка) В тези тфилини се намират написани на пергамент молитви, но любопитното е, че там били най-различни молитви, което е странно за секта, подчертаваща своето единомислие!А как да си обясним наличието на хиляди чинийки и делви, като чи ли подготвени за продажба или използване в някакво голямо стопанство? Или голямата с вид на крепост кула? Или отсъствието на жилища, при наличие на грънчарници, пещи за топене на метал, обор за животни?Такива примери могат да се дадат много и за всеки да се даде някакво елементарно обяснение: жените?-наверно редом с монасите есеи са живели и семейни есеи! Много погребани?-навярно тук са се стичали есеи от цялата страна на поклонение. Липса на жилищни помешщения?-значи са живели в пещерите наоколо и тнт този метод се нарича ЂЂЂад хокЂЂЂ, целта на който е да съхрани всички хипотези доказващи, че Кумран е място на пребиваване на есейската(протохристианска) община. Този принцип твърдо свързва въпроса за Кумран с въпроса за Кумранските свитъци. Междудругото свитъци, подобни на кумранските, а така също и различни от тях , но съдържащи древни текстове или просто документи от тази древна епоха(писма, записки, дългови задължения и пр.) , каквито няма в Кумран са намерени на много места около Мъртво море.Това огромно палеографическо наследство отрязава духовната и битова действителност на Иеудея на границата на хилядолетието и то трябва да се разглежда именно на този фон, а не в чертите на протохристианският подход.Освободен от въпроса за свитъците въпросът за Кумран се показва в съвсем друга светлина. За това първи споменава проф Глоб още в 1984г. По негово мнение, този порядък, в който са намерени Кумранските ръкописи силно е повлиял на целия Кумрански проблем, защото първи са намерени ЂЂЂпротохристианските свитъциЂЂЂ или със есейско съдържание и това накарало всички да припишат авторството на ВСИЧКИ свитъци на есеите. Обаче, по мнението на Голб , свитъците имат не есейско , а съвсем друго произхождение и Кумран никога не е бил ЂЂЂесейски манастирЂЂЂ. Статията на Голб положила началото на поредица от нови хипотези, издигнати от други учени с цел да решат загадката на Кумран и може без преувеличение да се каже, че неканоническите се конкурират с каноническите наравно.Да разгледаме Кумран отделно от прословутите свитъци. Според археолога Дейвид Стейси, на мнението на много археолози полияло това, че Кумран изглеждал глухо място, далеч от всякакви жилищо и от всякакви центрове на цивилизацияи за това да се е оказало идеално място за група хора, които искат да се отдадат на отшелничество и изучаване на Тората. Обаче по-късните археологически иследвания показали, че по времето, когато са написани свитъците, Кумран е изглеждал много по-различно. Резултатите от тези иследвания са изложени в книгите на Нетцер ЂЂЂХасмонейски и иродиански дворци в ИерихонЂЂЂ(2001, т.1) и на Бар-Натан ЂЂЂХасмонейски и иродиански дворци в ИерихонЂЂЂ(2002, т.3), както и в трудовете на Амит, Патрич и Хиршфелд ЂЂЂАкведуктите в ИзраелЂЂЂ рисуват следната картина: Във ¶¶ век пр.н.е Кумран се е намирал на пресечката на търговските и военни пътища, само на 12 км от огромното хасмонейско селище Иерихон, в ценъра на който се е издигал пищен царски дворец. Хасмоните са залесили тук два вида дървета-финиковото палма и балсамовото дърво, които им носили големи печалби. Плодовете на първото и сокът на второто били много търсени по това време. Отчитайки това, първите хасмонейски царе-Шимон(143-134г пр.н.е) и Йохан Гиркан(134-104г пр.н.е) започнали да строят акведукти от устието на потока Келт(вади Келт) до района на Иерихон и постепенно огромен участък от безплодната преди това земя на запад от града се превърнал в плодороден участък. Едновременно с това бил построен голям жилищен комплекс за управителя на землището, а също така и за отдих на царското семейство. Там са били построени и грънчарници, за което свидетелстват намерените пещи за изпичане на съдовете. Но дървата в района на Иерихон не били достатъчно, затова с времето производството грънци било преместено в Кумран, където имало на побрежието имало залежи от битум. А до залежите с битум имало и големи залежи от глина- тритонните запаси от нея били открити от археолозите точно под главната кумранска цистерна. Предполага се, че тогава е прокаран и акведукта. За това, че водата не се е използвала за пиене или ритуално очистване свидетелстват специалните улеи за нечистотии, направени в устието на акведукта, пред самия вход в цистерната.За занаятчийското предназначение на Кумран говорят и запасите от съхранилите се там глинени съдове.Грубо направена и зле изпечена, тя е била идеална за упаковане и транспортиране, а това е са двете главни изисквания за масово производство.Кумран е станал, по същество съставна част от Иерихонското имение на Хасмонеите и може да се счита, че основното население там е било роби, наемни работници, занаятчии и земеделци. Някои от тях са живеели и работили в Кумран, други са обслужвали имението и са се връщали в Кумран да нощуват в колиби и землянки.Кумран е забелязан от Хасмонеите неслучайно. Още в древноста-в V¶¶ пр.н.е там се е издигала неголяма крепост, защитаваща пътя, водещ от Ерусалим към Ен Геди и източните граници на Йудейското царство. Цар Йохан Гиркан(Хиркан?) е построил там крепостнад Кумран-Гиркания(Хиркания). При неговия син Александър Янай(103-76г пр.н.е) Йудея е водила непрекъснати войни(по-голямата част предизвикани от самия него с цел да разшири владенията си). Когато се опитал да завладее Трансйордания, той се сблъскал със съпротивата на Набатейските царе Ободас, а по-късно и с Аретас, които два пъти му нанесли поражение дори навлезли в Йудея.Това принудило царя да укрепи крепостите около Мъртво море в това число и Кумран.После положението станало толкова критично, че по заповед на Александър Янай дворецът бил засипан с пръст, изровена при прокарването на оттбранителния ров със седем метрова дълбочина, а на върха на изкуствено образувалия се хълм бил построен по-скромен укрепен дворец-неголямо здание за царя и военачалниците му.Любопитното е, че по много признаци, включително и ъгловата квадратна кула, затрупаният под пръста дворец на Хасмонеите в Иерихон, твърде напомнял на този жилищен комплекс, разкопан в Кумран! Наистина земетресението, което е било по тия места през 31г пр.н.е силно е повредило Кумранският комплекс, а тъй като по-късно(вече по времето на Ирод и римската окупация на Йеудея-около 4 г пр.н.е) той е бил отчасти възстановен, археолозите и досега не могат да определят на кого принадлежат част от намерените обломки.Но ако основната част е принадлежала на Кумранският комплекс и преди земетресението, то с увереност може да се каже, че комплекса е приличал по-скоро на богата дворцова постройка, отколкото на манастир, а и постройка с такъв размер едва ли е била по силите на неголяма група есеи, още повече отхвърлящи разкоша!Видимо неоходимоста от Кумранската крепост е отпаднала още в края на царуването на Александър Янай, защото още при него чост от отбранителният ров е бил затрупан, а след неговата смърт е бил построн нов, т.н Двоен дворец. Предполага се , че заплахата от нападение е намаляла, стратегическото значение на крепоста в Кумран е отпаднала и гарнизона я е напуснал. На негово място са дошли да живеят други обитатели, със свой начин на погребение, но характера на занаятчийството си останал предишния-съхранили са се големи запаси от глинени съдове от този период, редом с които били намерени пакети с кости на животни, използващи се за храна, грижливо опаковани. Може да се предполага, че част от жителите са обслужвали имението, а останалите са се занимавали със занаятчийство и земеделие. Съдейки по погребенията от този период, жителите са били малобройни-според Маген и Пелег-25 ду